Три кучешки истории които ме трогнаха.
Статуята на Хачико
Колкото повече опознавам хората, толкова повече ги намразвам. Интересното е че колкото повече опознавам кучетата, толкова повече ги обиквам.
Тук ще ви преразкажа на бързо три истории за кучета които ме трогнаха много.
Първата история е от миналата година. Можете да намерите клипове в youtube и в vbox има доста и да я изгледате, на мен ми е тежко да я гледам, затова и няма да постна клипа тук.
Куче е блъснато на магистрала от минаващите коли, и вие от болка, мъчи се да се изправи, но не може задните му части са неподвижни. Друго куче чува виковете му за помощ и се провира между колите за да го спаси! ТОВА Е МАГИСТРАЛА! Кучето на няколко пъти рискува да бъде блъснато. Захапва блъснатото куче за врата и го изтегля извън пътя!!! Рискува собствения си живот за да помогне на другото куче. Не знам дали са роднини или са улични приятели. Важното е че кучето се спуска и помага на другото! КАК ЗАЩО? ИНСТИНКТИ ЛИ СА ТОВА?
Втората случка е стара от времето на комунизма. Стопанин на куче заминава някъде със самолет и така и не се връща. Кучето до края на живота си остава на аерогарата и посреща всеки един пристигащ самолет. Вглежда се в слизащите пътници търсейки стопанина си! Така и не дочаква завръщането му, но е вярно и неотлъчно до края на живота си то чака и се надява.
Третата е сходна със втората, но действието се развива на железопътна гара в Япония. Кучето всеки ден изпраща стопанина си до гарата. откъдето той отива на работа, а кучето се прибира и вечер отива отново до гарата за да посрещне стопанина си като се прибира. Това продължава с години, докато един ден човекът умира на работното си място. Кучето продължава ден след ден да ходи всяка вечер и да чака стопанина си да се прибере. В продължение на повече от десет години до смъртта си кучето всяка вечер в определения час отива на гарата и чака…
Най-лошото в цялата тази история е че докато пиша за кучетата се просълзявам, а не ми се е случвало скоро да пиша за хора и да се просълзя… Нима кучетата са станали повече хора от нас?
п.п. сега докато търсех снимка за тази статия в гогле попаднах на информация в wiki за третата история, ето и линка WIKI – ХАЧИКО Хората дори и статуя са му направили.
Когато става дума за самота-няма нещо което да я опише…Движи ,убива…
И аз се трогнах често. И на мен рядко ми се случва да видя някой да подава ръка. Пак вълчи времена се задават.